— Тази рокля, — каза спокойно Виктор, гледайки право в очите на актрисата, — е единственото нещо, с което можехте да стъпите на червения килим днес. Теодора презрително изсумтя и отметна косата си. — Наистина ли мислите, че сте ми притрябвал? Аз съм Теодора Иванова! Която и да е марка в страната ще ми падне на колене, стига само да щракна с пръсти. Виктор направи крачка напред. Гласът му стана по-тих, но прозвуча като тежка присъда. — Не мисля. Аз знам. Защото аз притежавам това ателие. Притежавам тази марка. И всеки конец, за който вашият агент се молеше цял месец, е моя собственост. До нея стоеше мениджърът ѝ, Димитър. Лицето му внезапно стана бяло като платно. Той трескаво провери нещо в телефона си, а после прошепна с треперещи устни: — Теа… спри… Това не е просто шивач. Това е Виктор Крумов. Мажоритарният собственик на холдинга „Балкан Фешън“. Той купи контролния пакет акции преди няколко седмици. Теодора замръзна. Самоуверената ѝ усмивка се пропука. Тя погледна мъжа в престилката с други очи. Пред нея не стоеше обслужващ персонал. Пред нея стоеше човекът, който с един подпис можеше да прекрати всичките ѝ рекламни договори в страната.
Цената на едно кафе Виктор отстъпи назад, запазвайки леденото си спокойствие. Камерите на телефоните продължаваха да записват – това вече не беше просто каприз, това беше крахът на една илюзия. — Имате два варианта, — гласът на Виктор звучеше твърдо. — Можете да излезете оттук веднага и да си търсите рокля за трите часа, които остават до церемонията. Или можете да се извините на моите майстори, чийто труд току-що унижихте. И в двата случая – нова рокля от мен няма да получите. Теодора се огледа. Видя обективите, видя паниката в очите на мениджъра си и усети как властта ѝ се изплъзва. През цялото време тя се смяташе за център на вселената, но се оказа, че е само малка подробност в бизнес плана на човека, когото току-що обиди. — Господин Крумов… аз не знаех… — започна тя, но гласът ѝ изневери. — Възпитанието не трябва да зависи от статуса, — прекъсна я той. — Времето ви изтича. Камерите запечатаха финалната сцена: гордата Теодора Иванова стоеше с наведена глава пред съсипаната рокля, докато митът за нейната недосегаемост се рушеше. Тази вечер тя излезе на червения килим със стара рокля от минал сезон, която Димитър намери в последния момент. На следващия ден всички заглавия в пресата пишеха не за ролята ѝ, а за лекетата от кафе върху репутацията ѝ.
💬 Как смятате: справедливо ли постъпи собственикът на марката? Трябва ли да се дава втори шанс на такива звезди, или урокът трябва да е жесток, за да се научат на човещина? Споделете мнението си в коментарите! 👇